1 Януари - Нова година, Васильовден

Именници: Васил, Василка, Веселин, Веселина/

2 Януари - Свети Силвестър– Св.Силвестър се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.
Празника е посветен на впрегатния добитък - биволи, волове, коне, магарета. Тогава се чистят оборите и тази традиция има очистителен характер. През нощта срещу 2 януари коледарите организират дружини по няколко души и обикалят къщите, където има впрегатни животни и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. След това вземат предварително оставената за тях в обора храна и си отиват. На другия ден може да бъдат поканени на гости, особено в домовете, където има неомъжено момиче
Именници: Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия

5 Януари – Кръстовден

На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст или Попова Коледа. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден.
Свещеникът “кръщава” водата, като пуска в нея кръст. С тази светена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините слагат железни пари в котлето и го даряват с различни неща. Този ритуал е свързан с вярването, че ръсенето със светена вода пропъжда нечистите дни и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Обредната трапеза е с постни ястия. Празникът е част от новогодишните празници и е връзка между Нова година и Йордановден.
Именници: Кръстьо, Кръстана

6 Януари - Богоявление, Йордановден

На 6 януари се празнува Богоявление. В православната църква вечерта и сутринта на самия празник свещеници отслужват литургия, светят вода и след това отиват заедно с богомолците край река, езеро или море и хвърлят кръста във водата, а посмелите да скочат в ледената вода го изваждат. Така символично се напомня за кръщаването на Иисус Христос в реката Йордан от Йоан Кръстител. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си за здраве.
Народът има свои обреди за Богоявление. Вечерта срещу празника хората слагат пара или кръстче в бяло котле и сутринта гадаят: ако водата е замръзнала, годината ще бъде здрава и честита, ако не е замръзнала — очаква се лоша година. Най - младият човек в къщата (може и дете) сипва по няколко капки вода във врата на роднините, за да са здрави. Още съществува вярването, че точно в полунощ небето се отваря и тогава се изпълняват всички молби и желания.
Сред народа има обичай на Йордановден да кръщават децата си онези хора, които дълги години са били бездетни и са осиновили дете, както и да се кръщават току-що родени деца със здравословни проблеми. Обикновено кръщенето се превръща в най-голям и тържествен празник за родителите и техните близки.

На Богоявление (Йордановден) посрещат имен ден Йордан, Йорданка, Дарин, Данчо, Дана, , Боян, Богдан, Богдана, Богомил, Божан, Божана, Божил, Божен, Теодосий, Бонка Божия и т. н.

7 Януари- Ивановден

Празнува се на 7 януари и е посветен на свети пророк, предтеча Йоан Кръстител. На този ден е третата кадена вечер. Мисията на Йоан според християнската религия е кръщаването на Иисус Христос в реката Йордан. Затова празникът е веднага след Богоявление.
Според Евангелието Йоан се ражда на 24 юни, т. е. шест месеца преди Христа. Под знака на Христовото раждане (24 декември) слънцето започва да расте, а под знака на Йоановото (7 януари)— да намалява. Християнският народ отбелязва много шумно празника на свети Йоан. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Девера и кума на булка, която се е омъжила преди по-малко от година, я водят да я къпят в реката, а тя ги дарява с чорапи и пешкир. Всички хора газят в реката за здраве. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза.
По традиция на Ивановден обикновено всяко семейство приготвяло за трапезата си  пача, супа от пиле с ориз или фиде, баница или тестен сладкиш.
На Ивановден посрещат кръстените с името Иван, Иванка, Ивелин, Йонка, Йонко и др.

8 Януари  - Бабинден /Професионален празник на акушери и гинеколози

Бабин ден е края на поредицата празници, свързани с Рождество Христово. Чества се официално от 1951 г. на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред (Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара - на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари.
Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Българинът на този ден почита "бабата", опитната жена, която е изпълнявала ролята на акушерка в миналото. Рано сутринта, на осми януари,бабата посещава домовете на децата, които е изродила през годината и  завързва на децата с червен и бял конец, а от вълна прави брада на момчетата и коса на момичетата, символизираща пожеланието  да остареят и побелеят.
След като посети всички деца, на които е помогнала да се родят, бабата се прибира и се подготвя да посрещне родилите през годината майки, които идват "да полеят" на бабата. Поливат й да се измие, даряват я с пешкир и сапун, като в пешкирите винаги има завързана пара. Също носят погача, сирене, някаква гозба, вино или ракия. Сядат на трапезата и се гощават. Развеселени жените стават да играят хора, като си пеят, а бабата, с една лопатка, на която има жива жар и стрит цвят от различни билки, ги прекажда.
Бабин ден е чисто женски празник и мъжете се крият вкъщи, защото, щом излезлите на мегдана развеселени жени видят мъж, хващат го и започват да го разсъбличат, докато не плати на музиканти да им свирят и не ги почерпи с кафе или нещо друго. Само на този ден в миналото на жените се разрешавало да пият в кръчмата. Жените закарват бабата на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. Песните, които се пеят са с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. Жените се закачат и шегуват със срещнатите по пътя мъже. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома.

Бабин ден е популярен и до днес, но сега отдаваме чест на – на медиците от родилните отделения.

17 Януари- Антоновден /Донка, Дончо/

На 17 януари се празнува Антоновден посветен на Антоний Велики - първия отшелник, който се е родил в Среден Египет около 251 г. в много заможно семейство. Антоний бил на 20 години, когато родителите му умират. Тогава той раздава цялото си богатство на бедните и нуждаещите се, като запазва част от него за сестра си, оставена за отглеждане в девически манастир. Антоний прекарва 35 години в отшелничество в планините, където прави чудеса за успокояването на диви животни и хора с психически проблеми. Затова го смятат и за покровител на душевно болните.
Съществува предание, че той се е подвизавал и край град Мелник, където преди половин век са открити древни останки от болница за нездрави психически хора.
В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите.

В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, затова АНТОНОВДЕН и АТАНАСОВДЕН се честват като празници на ковачи, железари, и ножари.
На Антоновден имен ден имат: Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Тони, Тонка, Тончо, Андон, Дончо, Донка и др.

18 Януари- Атанасовден /Начо, Таню, Тинка/

Народът смята денят на свети Атанасий, на 18 януари, за средата на зимата. Вярва се, че той ходи нощем и пее, викайки лятото.
Народът почита свети Атанасий като покровител на скотовъдците: овчари, козари, говедари, коняри и пр. Вярва се също, че при подялбата на небето, земята и природните стихии, на него са се паднали "зимните снегове и ледове".
Като искал да избави скотовъдците от суровата зима, той обличал копринена риза, излизал на планината и викал: "Иди си, зимо, да дойде пролетта".
Атанасовден празнуват железарите и ковачите, защото се вярва, че някога Атанасий бил чирак в ковачницата на Антоний, чийто празник е 17 януари.
От поколение на поколение се предават легенди за свети Атанасий, свързани с неговият занаят като ковач и майстор - строител на църкви, манастири и крепости.
На този празник се вари жито, приготвят се ястия с месо.
На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Насо, Наска, Наско,Начо, Таню, Тинка

20 Януари - Свети Евтим, Петльовден

На 20 януари църквата празнува преподобния Евтимий Велики, роден около 1320–1330 г. Тогава се празнува и паметта на последния търновски патриарх Евтимий.
При падането на България под турско робство, столицата останала без цар — Иван Шишман бил посечен в Никополската крепост, патриархът бил единственото упование на изплашения народ. След като убили голяма част от семействата на болярите, завоевателите извели Патриарх Евтимий на градските стени, за да бъде посечен пред очите на хилядното население. Свидетеля на всичко това Григорий Цамблак пише, че когато духовният водач благословил паството си и коленичил с наведена глава, а палачът вдигнал брадвата да го екзекутира, ръката му се вдървила. Смъртното наказание било отменено, но Патриарх Евтимий бил изпратен на заточение в Бачковския манастир, където починал около 1404 г. на около 74-годишна възраст.
20 януари е и Ден на младото семейство.

За здравето на момчетата се празнува Петльовден.
Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата и с кръвта му се прави кръст на челото на детето. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи.

Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Заедно с децата отиват при бабата, като на Бабин ден, на гости. Тя е приготвила три гозби и се закичва с перо от петела. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.
Именници: Евтим, Евтимий

21 Януари - деня на родилната помощ

Според юлианския календар (стар стил) Бабин ден се празнува на 21 януари.
Въпреки тоталитарни забрани свързани с религиозните и църковни празници, този оцеля и беше узаконен като Ден на родилната помощ. Така се даде възможност на майките, родили през годината, да изкажат благодарност на акушерките и лекарите, помогнали им да добият рожбите си, пък и самият медицински персонал да чества своята животодаряваща професия. В по-малките градове и села канят в читалището акушерките, гинеколозите и медицинските сестри, където се събират всички майки с гозби, погачи и пиене, поливат на акушерката да се измие, даряват я с пешкир, чорапи, сапун и пр. Именници: Aгнeca, Максим

1 Февруари - Трифоновден /Празник на лозарите

На 1 февруари църквата чества паметта на мъченик Трифон, славен като светец - лечител. Народът го смята за покровител на лозята.
Обичаят е да се зарязват лозята. Лозарите отиват на лозето си, отрязват по три пръчки, поливат отрязаното с вино и благославят да се роди. После се събират на трапеза, всеки носи прясна пита, печено пиле и бъклица с вино. Избира се цар — най-добрия производител на грозде и вино, прави му се корона от отрязаните лозови пръчки. После хората тържествено го завеждат в дома му, а той ги черпи щедро, поласкан от високата оценка на труда и уменията му.
Легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка.

2 февруари - Сретение Господне

Eдин от 12-те големи християнски празници през годината. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Исус Христос. Според Моисеевия закон, всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето, майката да принесе в жертва на Бога агне, а ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете, майката да го носи в църква, за да го представи на Бога  и да направи угощение в чест на детето.Вярва се, че Богородица закриля майките и бременните и бди над раждаемостта в семейството. Затова по време на раждане бабите, които акуширали, поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката,  с молба за помощ и леко раждане.
На Сретение Господне не се работи, за да не се раждат децата белязани. Жените не докосват остри предмети, не режат хляб, не секат дърва, не взимат игла да шият или куки да плетат, за да са здрави децата.
На този ден жените месят питки и раздават в две къщи. Когато има бременна жена, гадаят какво дете ще се роди по това дали мъж или жена ще посетят дома й в този ден. Девойките също гадаят за бъдещия си съпруг по мъжа, когото пръв ще срещнат - вярвало се, че той ще прилича на него по външен вид и по характер. За да не срещнат някой грозен, размъкнат в облеклото, мързелив, избухлив или пияница, девойките понякога не излизали от селището до късно след пладне, когато се смятало, че отпада силата на предопределението за качествата на бъдещия съпруг.
Най-ранното честване на празника Сретение Господне било узаконено в Йерусалим през IV век. В Константинопол то било въведено от Юстиниян през VI век, а на запад папа Сергий го вписва в календара в края на VII век.

10 Февруари- Св. Харалампий /Професионален празник на пчелари, градинари и овощари

10 февруари е денят на загиналия мъченически за Христовата вяра Харалампий, епископ на град Магнезия в Тесалия. Народът вярва, че той държи със синджир всички болести и по своя воля ги праща да вървят по света.

Народът смята, че свети Харалампий е заповедник и на чумата. Затова денят му (10 февруари ) е наричан "Чумин ден".
На този ден, за да се умилостиви чумата, се месят питки, мажат се с мед и се раздават на съседи и роднини. В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставят край населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие — да забрави за какво е слязла.

11 февруари - Власовден (свети Власий)

Някога, когато в България земята се обработвала най-вече с волове, народът празнувал строго 11 февруари, посветен на свети Власий, защото според народната вяра, впрегатните волове били морени от болест, наречена влас и за да я умилостивят  строго са почита този празник.
За здравето и силата на добитъка във всяка къща стопанките рано сутрин, облечени в нови и чисти дрехи, месели по два обредни хляба: единият наречен на свети Влас, а другият - на света Петка. Омесвали и гевречета, от които поставяли по едно на рогата на животните.
Хлябовете занасяли в обора при воловете, преклаждали с кадилница, в която освен тамян поставяли и ситно стрито изсъхнало сено и казвали молитва. Гевречетата разчупвали и давали на добитъка; същото правели и с част от наречената на свети Влас питка. От питата на света Петка раздавали на съседите. Някъде на този ден варят царевица или жито и ги раздават заедно с питата.
На места в страната наричат празника Муовден, понеже говедата мучат. Те не се впрягат, не се изкарват извън двора на обора. По-мераклиите стопани украсяват рогата и опашките им с нанизани сини мъниста против уроки.
Имен ден посрещат Влас, Власи, Власка, Власена, Власенка

14 Февруари- Свети Валентин, Трифон Зарезан
21 Февруари - Задушница
22 Февруари- Месни заговезни

1 Март - Баба Марта /Марта, Мартин/; Св. Евдокия; Сирни заговезни; Ден на логистиката на българска армия; Ден за борба против ядреното оръжие, Международен ден на гражданската защита.

Баба Марта - Първият ден на месец март народът свързва с представата за идващата пролет. Църквата празнува паметта на света преподобна Евдокия.
Най-важното от народните обичаи за Първи март е връзването на мартеници: бели и червени - за здраве. Мартениците се носят, докато се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб иликукане на куковица. Тогава се свалят и завързват на плодно дръвче, за да има плодородие.
За неустойчивия характер на времето през месец март, народът е създал легенди, с които се обясни неговата честа променливост.
В една легенда се разказва, че Марта и нейните 11 братя произвеждали много вино – всеки от своите лозя, а го пиели заедно. Марта често им се карала, че както надигат чашите, виното скоро ще свърши, но тогава, заканвала се тя, капчица няма да видят от нейното. Братята само се присмивали, но нищо не казвали. Ядосала се Марта на нехайството им и слязла в избата да види как да опази своето вино. Но бъчвите и били празни. Разфучала се тя, разбесняла се, сълзи се стичали от очите и. Но постепенно се успокоила и рекла: ”Какво толкова се ядосвам! Моите братя изпили моето вино! Пък и да стои дълго в бъчвата, ще се вкисели и няма да става за пиене!..” При тези мисли и станало леко, започнала да се смее и слънцето грейнало весело.
На Първи март имен ден посрещат Дочка, Дочо, Евдокия, Евдоким, Марта, Мартин, Мартина /могат да празнуват и на 14 април-св. Мартин Изповедник, Марчо и др/.

3 Март - Освобождение на България от Турско робство (1878) – национален празник на Република България.

4 Март - Преп. Герасим Йордански.

Именници: Герасим

7 Март (за 2009г.)- Ден на коневъдството и конния спорт; Тодоровден /Теодор(гр. „Божи дар”), Теодора, Дора, Тотьо, Тотка

Тодоровден - Празнува се в съботата на първата седмица от Великия пост. Тази година е на 7 март. Според народните представи на този ден свети Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при бога, за да моли за лято. Съботният ден, освен, че е имен ден на всички Тодоровци, е известен и като КОНСКИ ВЕЛИКДЕН. На него особена почит се отдава конете. Стопаните след като напоят конете рано сутринта ги сресват и накичват, след което отиват на центъра на селището.
Жените са направили обредни хлябове, от които първо се дава на конете, а след това на хората.

Млада булка, в чиито дом има кон, плисва менче с вода пред подредените за старт коне и пожелава на конярите спорна езда.
На Тодоровден най-бързия и най-хубавия кон получава награда - юзда.

Именници:Теодор, Теодора, Дора, Тотьо, Тотка

8 Март- Международен ден на жената

Календарното време е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Йорк на 8 март 1857г. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените - социалистки в Копенхаген през 1910г., се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
Участничките във Втората международна конференция на жените –комунистки през 1920г. в Москва, също препоръчват Осми март за международен ден на жената. Предложението се гради върху станали събития: на 8 март 1917г. Работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма; на същата дата през 1890г. с груба разпра е закрита женска демонстрация в Чикаго.
За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913г. във Франция и Русия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911г., а през 1915г. е първото публично честване. След 1960г. честването взима особено широки размери и става любим празник на жените във всички възрасти.
За децата този празник е на мама.

9 март - Св. Четиридесет мъченици Севастийски. Младенци.

9 март – Свети четиридесет мъченици или младенци. Църквата е посветила този празник на 40 войници, арменци по произход от град Севастия, които изповядвали християнската вяра и загинали за нея. Към нея народът е прибавил и празнуване на „Баба Шарка” – Сипаницата.
На този ден окичват плодните дръвчета с мартеници.
Евангелската легенда за 40-те войници е следната:
Докато служели, във войската дошла заповед всички да принесат жертва на езическите богове. Войниците не се съгласили и били изправени пред военен съд, който три пъти подред им предлагал да изпълнят императорската заповед, да не превръщат обичта в омраза.
Като не ги склонили, на третата нощ ги хвърлили голи в леденостуденото езеро, а на брега запалили гореща баня, надявайки се да ги пречупят. Само един от войниците не издържал, затичал се към банята, но паднал на прага и мъртъв. Тогава един от стражите хвърлил дрехите си и влязъл в езерото с думите: „Господи, и аз съм християнин и вярвам в тебе!
На другия ден – 9 март – ги осъдили на смърт: едни изгорили на клада, други обезглавили и останките им хвърлили в реката. На 40-ия ден от гибелта им, извадили костите им от реката и ги погребали.
Денят 9 март е забележителен и за българската история. В църквата „Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново има колона с надпис, издялан от каменоделеца Драган. Известна е като „Асеновата колона”.
На нея пише: „ В лето 1230 след Христа, аз, Иван Асен в Христа Бога Благоверен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, направих от самото основание и с живопис украсих тази пречиста черква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които, в дванадесетата година от царуването ми, излязох на бой в Романия, разбих гръцката войска и заробих самия гръцки цар Тодора Комнина с всичките негови боляри...”
Имен ден посрещат на 9 март: Гордан, Горян, Горянка, Младен, Младенка, Младин, Младинка.

10 март – Св. Кодрат и Галина, Ден на жертвите на Холокоста и спасяването на българските евреи.

Именници: Галя, Галина.

11 март – Св. Софроний Йеросалимски. Св. Софроний Врачански; Ден на ракетните войски и артилерията на българската армия.

15 март – Втора неделя на Великия пост. Св. Агапий, Световен ден на правата на потребителя.

17 март – Преп. Алексий, човек Божи.

Именници: Алекси

18 март – Св. Кирил, патриарх Йеросалимски; Ден на радиотехническите войски; Световен ден на мозъка.

19 март – Св. Мъченици Хрисант и Дария.

Именници: Дария, Найден, Найда.

20 март – Преп. Отци, избити в манастира „Св. Сава”; Международен ден на франкофоните.

22 март – Първа пролет; Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна; Ден на пролетното равноденствие; Световен ден на водата; Празник на Велико Търново.

Именници: Пролет, Пролетка, Росен

24 март – Преп. Захария. Св. Артемий, еп. Солунски; Ден за борба с туберкулозата.

25 Март – Благовещение; Ден на майката

На 25 март църквата празнува Благовещение. На този ден, според Евангелието, архангел Гавраил се явил на Дева Мария и й  донесъл благата вест, че е заченала от Светия Дух и ще роди син – Спасител на света.
Народът вярва, че на този ден се връщат от топлите страни щъркелите, лястовиците и кукувиците, които носят благата вест, че зимата си е отишла и вече настъпва пролетта. Благовещение съвпада и с астрономическото начало на пролетта. Срещу празника се почистват основно дворовете, сметта се запалва на огромни огньове с вярата, че огънят ще изгори и прогони всяко зло.
Около този празник хората закусват рано или поне слагат залък хляб в устата си, за да не ги „закука” кукувицата на гладен стомах, което значело болест, трудно изкарване на годината, слаб берекет.
Вечерта срещу празника децата обикалят къщата и оборите и чукат върху тенекия с дилаф /маша/ или друго желязо и викат: „Бягайте, змии и гущери, че утре е Благовец”. На този ден 10-11-годишни момичета месят за пръв път питка, като намазват дланите си с мед – да е сладък хляба и като я опекат, раздават от питката, намазана с мед на близки и съседи.
Има обичай на Благовец да се продупчват ушите на момичетата и да им се слагат обици, като се вярва, че дупките няма да зараснат или да се инфектират.
Особено внимание българските жени са обръщали на момичетата - сирачета. Жените отивали в дома на сирачето и го учели как да омеси пита и я опече. После тръгвали с детето по съседите да раздадат „блага питка”.
Този ден жените засаждали лехи с разсад на зеленчуци, за да са сладки и „здравеносни”.
Имен ден посрещат Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благун, Благуна, Благодатка, Вестелин, Вестелина.

26 март – Събор на св. Архангел Гавраил, Ден на Тракия.

Именници: Гавраил, Гаврил, Габриела.

27 март – Международен ден на театъра.

28 март – Преп. Иларион. Св. Стефан, Мчк Боян, княз Български.

Именници: Албена, Боян, Бояна, Бойко.

29 март – Четвърта неделя на Великия пост, Ден на военноинвалидите.

30 март – Преп. Йоан Лествичник.